Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2014 20:55 - За домашно приготвената храна, земеделието и съвременния живот
Автор: pesho Категория: Рецепти   
Прочетен: 5536 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 11.01.2014 20:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Колко от нас напоследък грабват от супермаркетите или магазините готова храна, колкото да се натъпчем и хайде в леглото, когато всичко се повтаря на другия ден. И да си купим продуктите от претъпканите със стока супермаркети, какво отново поглъщаме? Забързаното ни ежедневие и липсата на каквито и да било познания и умения относно правилното хранене, ни лишава от едно от най-големите блага. А то е да отглеждаме и да приготвяме сами храната, която слагаме на масата си – за себе си и близките ни.

Отглеждането на зеленчуци и овошки, производството на мляко и млечни продукти и много други храни – това бавно умира с нашите родители, баби и дядовци. А много българи вече са забравили вкуса на пресните градински зеленчуци и плодове и доколкото ги има бабите и дядовците по пазарите и селата, все още има и истинско кисело мляко, сирене и кашкавал, домашна туршийка. Преди имаше разорани ниви, стройни зеленчукови и овощни градини, натежали лозя. Днес има „Кауфланд“, „Лидл“, „Метро“ и разни други.

image

Ако не е шарената опаковка с големите надписи и ситен шрифт за съдържанието, понякога трудно можете да разпознаете каквото точно ви предлагат за ядене.

Няма да се спирам на изключително съмнителните вкусови качества на хранителните продукти, заливащи магазинната мрежа. Важното е, че те са наблъскани с консерванти, оцветители, подобрители и разни други химийки. След като забравихме последната Нова година киселото мляко в хладилника, се чудя дали няма да можем да забъркаме следващата новогодишна баница с него! Почти съм сигурен, че ще свърши работа.

Големите хранителни вериги, наскоро навлезли у нас, се роят като пилци по всевъзможни места. Претъпкани със стоки от всички места по света, предлагат на нас – българите, грозде от Чили, пъпеши и дини от Южна Африка, ябълки от Австрия и Италия, домати и краставици от слънчева Турция. Ако ни завържат очите, едва ли бихме разбрали какво от тези продукти ни дават да опитаме – грозде ли е, диня ли е, домати, краставици или тиквички?Да не говорим за странните яйца от стероидно ощастливени кокошки! Виното се надпреварва да идва от Австралия, Чили, Нова Зеландия и къде ли не. Сирена и масла вече се произвеждат къде ли не, та чак в Япония.

Ако човек отиде някъде по света, ще може да си купи всичките тези стоки, еднакви в същите опаковки, едвакви и на вкус. Това ме кара да се замисля, откъде се взе толкова мляко в Германия или Франция, че наводниха целия свят с масло, сирена и млечни продукти – ами няма, това е простият отговор на този мой въпрос. Друг въпрос вече е: какво тогава ядем?

Какво да направим в такъв случай?

Ето, виждаме, че има проблем. И да имаме пари да си купим храните, няма да ги има. За истинските храни говоря. Защото, когато бабите и дядовците ни си отидат от този свят, те ще си отидат и с уменията и знанията как да произведем и приготвим нашата си храна. Тогава лека-полека ще забравим и вкуса на истинските плодове и зеленчуци, на истинското кисело мляко и уханния пресен (не замразен, изпичащ се за 15 мин.) хляб.

imageТака че, мили другарчета, да се хващаме на работа и кой откъдето може да събира семена, да събира умения, знания, рецепти… Да се учи от родители, баби, дядовци, познати: как се оре, как се копае, как се разсажда, засажда, как се режат дръвчетата, за да дадат по-вкусни и повече плодове… И да не забравяме, че нашата земя ражда най-вкусната храна! Не е далече времето, когато парченце земя ще е много по-ценна от най-добрия апартамент, наблъскан с най-скъпата техника и намиращ се в най-шикозния град.

Засега много българи имат по някое местенце – я лозе, я овощна градина, я земичка на село. Да не ги оставяме да буренясват, а да ги засадим с наши си семена, та да роди тази земя чудна храна. Нека всеки от нас, колкото му стигат силите, разбира се, се опита да произведе нещо сам, за себе си, за семейството си. След това да даде на близките си, ако пък му остане нещо, нека да даде на човек или хора, които имат нужда от храна: може да е детска градина, може да за стар човек, може и на бездомник. Ако ли и тогава му остане от произведената храна, нека я продаде, ако може.

Ако повечето от нас започнем да си произвеждаме храната на този принцип, само помислете колко много хора ще забравят какво е глад. Ех, трудно е – ще си кажем. Не е лесно, никак даже. Ще се наложи да се цапаме с пръст, ще се поокаляме. Някоя и друга дреха ще съдерем, че и може да се нараним. Някой ще каже: „Нямам земя. Откъде толкова време, че и за кърска работа, по цял ден в офиса, децата след това, готви, чисти, работи, ехх….“ Какво тогава да кажат нашите баби и дядовци, които само с две ръце и по някоя животинка са отглеждали декари земя – не са имали днешните хипермаркети, нито пари на кредит? Много често даже семействата са били с по три, четири пет и повече деца, а и земи под аренда са работили даже.

image

Хайде сега обаче, когато зафучи навън баба Зима, да замесим тестото и да се размирише на пресен хляб из цялата къща. Бобът да закъкри (не аржентинският от „Кауфланд“, а този от нашето място), после да извадим туршийката от качето и да налеем от домашното винце… И еххх… нека да валят парцалите и да трупа ли, да трупа. Аз ще си седя тук, край огъня. А който иска, нека спи по летищата – там ще има осигурени найлонов спален чувал, „Макдоналдс“ и „Кока Кола“ за Бъдни вечер!




Гласувай:
7


Вълнообразно


1. bven - Споделям написаното и смятам, че в това е нашето бъдеще!
15.01.2014 17:10
Вече има много литература как да се организират такива "помощни" стопанства, но най-важното е ние сами да имаме желание за такава дейност. При толкова пустеещи земи и къщи е направо грях да седим и чакаме от големите вериги донесени от другия край на света на продукти, плодове и зеленчуци, които тук биха били отгледани най-добре и с голямо внимание и радост. А може би и децата ще се включат в такава дейност?:))
Знам, че сега в Пловдив се продават череши от 15 лв/кг, но имаше и такива от 150 лв/кг от Ю.Америка. Виждали сте плодове и зеленчуци на космически цени и никой никого не пита :Защо?
Това ли е демокрацията и има ли почва такава демокрация у нас?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pesho
Категория: Спорт
Прочетен: 336442
Постинги: 167
Коментари: 173
Гласове: 343
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031